Триумфалната арка

"Любовта не е търговец, който желае възвръщаемост на вложения капитал! Любовта не е и нещо материално! Защо тогава винаги се опитваме за я измерим"

"...човек може три неща-да се смее, да плаче и да се напива. С водка, вино, философия, жени, надежди и отчаяние. Той е единственото същество, което знае, че ще умре. Като противоотрова му е дадено въображението. Растението, животното-те се реални, отговарят на предназначението си, но не знаят, че ще умрат. А човека знае...възвисявай се, душа моя, дерзай!"

"Радост...радост, макар и мигновенна има навън, в росата и в десетте минути тишина, докато сънят не е прострял напълно лапите си."

"Нощта и сънят са предатели! Помниш ли как заспахме онази нощ, притиснати така, както само влюбените могат да бъдат? Челата, кожата, мислите, диханието ни се докосваха и сливаха, докато сънят започна да се промъква между нас...безцветен и сив...отначало само като няколко петна, а след това като проказа, покриваща мислите и кръвта ни, разливайки слепотата на несъзнанието, докато всеки от нас остане внезапно сам, отнесен самотно из тъмните ходове, предаден на незнайни сили и безформени заплахи. Видях те, като се събудих. Беше някъде, където аз не можех да дойда. Може ли любовта да е съвършена, ако те губя всяка нощ в съня си?"

"Проклетото време, което винаги умира! Ние ще живеем!Когато се пробуждаш е пролет, когато заспиваш е есен, а между тях хиляди пъти пролет и лято...и ако се обичаме, ще сме вечни като туптенето на сърцето, като дажда, като кятъра...а това е твърде много. Ние побеждаваме дните, любима, а губим годините. Човекът трае цял живот, а мигът е по-близо до вечността."

"-Знам, каза спокойно тя-че ми се смееш, но ми е все едно! Аз чувствам с цялото си същество, че живея! Дишането ми не есъщото, сънят ми вече не е мъртвешки, ставите ми имат отново цел, ръцете ми не са празни. Аз летя, тичам, потапям се в тоя живот без много да мисля, да се колебая, да се страхувам...просто обичам!"