Как сте се чувствали, когато човек играе роля във ваше присъствие и вие напълно го осъзнавате? Дали седите тихо и наблюдавате изпълнението, включвате се в играта или безпощадно го изобличавате? А случвало ли ви се е на вас да играете?
Често се замислям за цялата безразсъдност на тези ситуации. До каква степен усложняват общуването и колко нелеп е резултата от тях. Иска ми се хората да са по-открити. Иска ми се да няма предразсъдъци и комплекси и да цари непосредственост в общуването. Иска ми се хората да посмеят открито да изразяват идеите и мислите си. Колко малко ще ни трябва тогава, за да се разбираме! Колко усилия и анализ ще ни бъдат спестени?
Пожелах да направя експеримент и да говоря напълно открито и без никакви скрити мисли. Реших се да се превърна само за ден в Кандид на Волтер, за да видя как това ще се отрази на средата, в която живея и дали ще ме линчуват някъде. И си останах с желанието. Не посмях. Истината заседна някъде в гърлото ми.
Истината е, че имаме нужда от тези роли, имаме нужда да се преструваме, да преувеличаваме, да скриваме. Обществото и необходимостта да се адаптираме в него, да бъдем приети и да постигнем даден статус ни е превърнало в лицемери. Защото никой, освен безумците, децата и майка ти не може да си позволи да ти каже цялата истина.
Ами да си поживеем в театъра. Дано пиесата ви хареса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар