сряда, 25 януари 2012 г.

За подвига

Замислих се за начина, по който дефинират подвиг повечето хора днес. „Онзи пич, който си купи най-новото ауди, дойдоха му едни пари от нещо, оная мацка, дето се омъжи за богаташа, който живее в огромна къща в Бояна-леле сигурно на ръце я носи, онова момиче, което дойде от с. Х и се уреди с апартамент, новичка колица и удължаване на косата+чифт силиконови импланти...колко често, колко тъжно...това ли е успеха? Това ли е щастието?

Вие от какво се впечатлихте последно?

Аз се впечатлих днес. Впечатлих се от един подвиг, от подвига на една майка. На една майка, която на 56 години страда ужасно, че поради лекарско „недоразумение” дъщеря и не може повече да износва дете, въпреки, че това според момичето е единственото наистина смислено нещо в живота на един човек-да дадеш живот. Една майка, която проучи пред очите ми всички закони, отиде и попита всички лекари и реши да стане сурогатна майка на бъдещото си внуче. След две години на множество болезнени процедури, неуспешни опити и пари, хвърлени на вятъра, сега тази майка носи бъдещия си внук, с цената на много физически и психически усилия.

Не знам през какво точно е минала, какво и се е наложило да изтърпи, как се е чувствала през това време, но пред мен винаги е била широко усмихната, вечно забързана и непоколебима жена, на която страшно се възхищавам.

Руми, за мен ти си герояТ днес, не „онази мацка”. Твоя подвиг има смисъл и стискам палци всичко да е наред, за да получиш удовлетворение и много много щастие.

Бъдете искрени и истински, не бъдете конформисти! Бъдете от онези хора, които наистина харесват себе си, вършете смислени неща, помагайте си и не завиждайте. Бъдете директни, дори когато гласът ви трепери. Печелете приятели и харчете пари, възхищавайте се на постъпки, не на вещи, бъдете честни с вас самите, а после и с всички останали. Не е важно, което е модерно, бъдете старомодни!

Няма коментари:

Публикуване на коментар