Много компании пренебрегват едно важно качество - творческото мислене. А то играе важна роля, особено в организации, чиято дейност изисква иновации. Мениджърите могат целенасочено да стимулират творческото мислене. За целта са необходими правилен управленски стил и подходяща работна среда, твърди немското сп. Karriere.
Управленският стил Преди около два месеца компютърният гигант IBM представи резултатите от световно проучване сред 1500 ръководители от 60 държави и 33 бранша на тема "Как виждате бъдещето?" Очаквано 79% от анкетираните смятат, че икономическата среда ще става още по комплексна. Интересното е как мениджърите се готвят да посрещнат това трудно предизвикателство. С дисциплина? Със способност да налагаш мнението си? Нищо подобно. На първо място сред най-важните управленски качества на бъдещето е класирано творческото мислене. При тази фраза мнозина мислят спонтанно за гениите на столетието като например творци като Моцарт или Пикасо. Или за учени като Айнщайн и Нютон. "За повечето хора творческото мислене има почти магическа привлакателна сила", казва пред сп. Karriere Тереза Амабиле, изследовател на творческите способности от Harvard Business School. В последните години тя и нейните колеки по целия свят са направили много, за да развенчаят този мит. Психолозите са наблюдавали мениджъри и предприемачи, анкетирали са работници и служители, анализирали са работната среда. Резултатите от тяхната работа водят до следния извод: Ако правилните хора работят в правилната среда и са ръководени по правилния начин, иновациите идват почти автоматично. Тази комбинация обаче все още е по-скоро изключение, дори в развити страни като Германия. Проучване на консултантската компания от Щутгарт Iqudo от април т.г. установява, че само 6.4% от немците мислят творчески на работното си място.
Най-добрите идеи се раждат в главите на хората далеч от офиса или цеха: в банята (13.5%), на дивана (12.1%) или при сутрешния крос (7.1%). Резултатите от изследването на Iqudo са знак за това, че за творчеството има една задължителна предпоставка - свободното време. След него се нареждат концентрацията и спокойствието. Точно тези неща не достигат, когато човек е на работа. В анкетата на Iqudo 36.7% от работниците и служителите посочват стреса като главна причина за липсата на нови идеи на работното място. На второ място (23.5%) е разсейването от колеги или началници. 14.2% от запитаните дори твърдят, че тяхното творческо мислене е нежелано в компаниите, в които работят - там добрите идеи се смятат за запазена територия на началниците. От което фирмите губят много. "Добрите идеи са подаръци на съдбата", е смятал немският поет Готхолд Ефраим Лесинг. Това обаче е само половината истина - мениджърите могат да направят много за активирането на творческия ген на своите подчинени. Предпоставка за това е, разбира се, те самите са притежават "иноваторска ДНК", както се изразява професорът по икономика от Harvard Business School Клейтън Кристенсен. В продължение на шест години той е анализирал качествата, характерни за особено креативните предприемачи и мениджъри. През това време той и неговите колеги са разговаряли с повече от 3000 ръководители. В резултат на тази изследователска работа Кристенсен формулира пет управленски качества, които са особено важни за стимулиране на творческия потенциал: наблюдателност, склонност към експериментиране, внимателно проучване на фактите, способност за откриване на връзките между отделните факти, както и за създаване на професионални мрежи.
Работната среда Според представително проучване на Училището по мениджмънт в Лайпциг само 3.4% от германците смятат, че тяхната работна среда стимулира творческото мислене. Твърде рядко се използват и специални техники за това. Разбира се, не е необходимо компаниите да превърнат офисите си в оазиси на благоденствието, както е направил например интернет концернът Гугъл в своя развоен център в Цюрих - с помещения за почивка, масажни кушетки или пързалка, по която се стига до корпоративната столова. Излишно е всяка фирма да прави фитнес студио с индивидуални инструктори или пък собствено футболно игрище, както е в централата на модния концерн "Хюго Бос" в Метцинген, Германия. Много по-важна е атмосферата в коридорите. Изследователите на креативността вече са сигурни: Служителите имат нужда от усещането, че техният работодател изисква и стимулира новите идеи. Тогава те стават по-иновативни. Начин това да се случи са специалистите по персонала, чиято задача е да се грижат за идеите на служителите извън развойните отдели. Някои компании като фармацевтичният гигант "Байер", например, дори са назначили специален човек за това. Там е създаден специален подсайт във вътрешната интранет мрежа, на който всеки работещ в компанията може да сподели своите идеи. Всички те след това се проучват и част от тях се реализират. По този канал всеки месец пристигат 70 нови предложения. От началото на инициативата през 2006 г. до сега са събрани над 10 хил. идеи. Този подход обаче далеч не е масов. В много компании, най-вече със закостенели структури новите идеи от ниските етажи често се смятат дори за вредни, защото нарушават съществуващото статукво и провокират мислене и действие извън правилата.
Поради тази причина креативните хора често са изолирани от колегите си, смятат ги за странни или побъркани. Голяма част от мениджърите също не обичат предложенията за промени. Причината е прозаична - в масовия случай тяхната реализация изисква допълнителни средства. А в кризата тях просто ги няма. "Който се замисля твърде късно за разходите, съсипва компанията си. От друга страна, който твърде рано мисли за разходите, убива креативността", казва немският индустриалец Филип Розентал. Но без творческо мислене няма иновации. А без тях съществува опасност не просто за застой, а за връщане назад, което на фона на силната конкуренция може да означава смърт за бизнеса. Практиката през последните две години е категорична: дори в кризата креативните концерни продължиха да растат по-бързо от своите конкуренти. Така че стимулирането на творческото мислене в компаниите със сигурност си заслужава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар