За мравките и мениджърите

Кое е общото между мравките и мениджърите? Немското сп. Karriere разказва за новото научно направление "Икономическа бионика", според което компаниите могат да научат много от природата.

В един мравуняк живеят милиони насекоми и съвместният живот там може да функционира само благодарение на перфектната комуникация. Когато една мравка намери храна, тя маркира пътя от местоположението й до мравуняка с миришещ секрет. Така останалите знаят къде може би има още храна.

Управленските консултанти често използват този пример, за да покажат колко е важно в големи организации информацията и опитът да бъдат прозрачни и веднага да се разпространяват до всички. До неотдавна биониката изучаваше опита на природата, за да помага за решаване на технически проблеми. Напоследък обаче консултанти и учени все по-често "крадат" от природата управленски методи, които могат да бъдат полезни именно в условията на криза.

Проучванията на икономическата бионика обхващат различни сфери - от стратегическото развитие през политиката по персонала до организационни въпроси. Най-важният извод на тази наука, който може да се използва в мениджмънта, е, че в природата бъдещето никога не може да се предвиди с точност, дори с компютри. Тъкмо затова природата смята извънредните ситуации за правило и във всеки един момент е подготвена за изненади. В еволюцията има подеми и спадове, има фази на разтеж, на стагнация и на отмиране. Също както в икономиката. Мениджърите трябва да се научат да управляват всичките тези процеси и след отмирането на едни да успяват да откриват нови бизнес модели.

Учените дават за пример в това отношение американския семеен концерн W. L. Gore & Associates. Неговата организационна култура се развива на принципа на амебата. Това едноклетъчно се дели веднага, щом достигне определена големина. По същия начин постъпват и в Gore - компанията не допуска в едно предприятие да работят повече от 200 души. Ако едно звено стане твърде голямо, то се дели. Това се прави, за да се гарантира личното и директно общуване между колегите. По този начин се стимулира творческото мислене и се намалява бюрокрацията.

От природата може да се научи много за управлението на кризи. Един прост пример: в тялото кръвта е течна и се движи постоянно, при открита рана обаче тя автоматично се съсирва. Раненият човек оцелява, защото тялото му е подготвено за нараняването и може веднага да реагира. След като в краткосрочна перспектива оцеляването е гарантирано, организмът си поставя за цел да осигури дългосрочно развитие, като затвори раната и се погрижи тялото да продължи да расте. Това е важно и за бизнеса - компаниите трябва да мислят не само за моментното оцеляване, а и за бъдещото развитие.

Природата е чудесен пример и за приспособимостта към заобикалящата действителност. Растения и животни се приспособяват към промените в средата около тях постоянно, без да чакат тя да се промени дотолкова, че да се превърне в заплаха за тяхното съществуване. Когато преди повече от 21 хил. години климатът започнал да става все по-студен, прадедите на днешните слонове започнали да развиват все по-гъста козина. В крайна сметка им пораснала козина, дълга до един метър и праисторическите слонове се превърнали в мамути. При приспособяването към проментие организмите развиват и разчитат на собствените си силни страни и особености. Докато мениджърите твърде често просто следват конкуренцията. Колкото повече една компания гледа какво правят другите и се мъчи да прилича на тях, толкова по-лесно е тя да бъде избутана от пазара, смятат специалистите по икономическа бионика, позовавайки се на опита си от изучаването на природните процеси. Най-добре е предприятията да използват кризата като възможност, съветват експертите. Как става това показва мамутовото дърво (прилича на секвоя): то расте на места, където гората е била унищожена от пожар. Именно огънят предизвиква шишарките да се отворят и семената да се разпръснат. Друга важна стратегия за борба с кризата е взаимопомощта. Когато почвата е отровена, микроорганизмите, корените на растенията и самата почва поемат онези вредни вещества, които понасят по-добре отколкото другите видове. В компаниите е обратното: в тежки моменти често отделните звена се изправят едни срещу други. За да може да реагира по-бързо на проблемни ситуации, природата въвежда механизми за управление, които при криза се включват автоматично. Така например в един мравуняк задачите са разпределени съвсем ясно: едни мравки търсят храна, други се грижат за поколението. В кризисна ситуация обаче мравките веднага могат да сменят задачите си. За да наложат такива механизми, компаниите трябва да създадат стройни системи за управление на знанието, за да се знае, кой какво може, кой за какво е отговорен и къде може да окаже подкрепа, ако това се наложи. Аналогиите с природата не могат да се приложат автоматично. Те обаче могат да дадат ценни идеи за управление на бизнеса. Въпросът е после те да бъдат реализирани в компаниите по най-добрия начин.

Как природата се справя с кризите? Гудрун Хапих, биолог и бизнес коуч, е разработила шест стратегии за преодоляване на проблемни ситуации 1. Бъдете готови са кризи В природата кризите са него обичайно. Растенията и животните постоянно са подготвени за трудности, затова успяват да реагират бързо, когато те се случат. 2. Мислете дългосрочно Когато краткосрочното оцеляване е подсигурено, всеки организъм се стреми към дългосрочен растеж. Природата не мисли в тримесечия, а разработва стратегии за развитие поколения напред. 3. Постоянно се приспособявайте към промените За да растат трайно, организмите се приспособяват към променящите се условия в околната действителност непрекъснато, а не чак когато те започнат да застрашават тяхното съществуване. 4. Развивайте силните си страни и особеностите си В процеса на приспособяване организмите се уповават на техните собствени силни страни и особености. Те не се стремят да приличат на други видове, а търсят специфични решения. 5. Реагирайте заедно Растенията се справят с кризите толкова добре, защото си помагат. Съседни растения обединяват усилията си, когато трябва да се справят с вредни вещества в почвата. Всяко растение поема задачата, която разбира най-добре и от изпълнението на която дори може да спечели. 6. Въвеждайте механизми за управление Още преди да се стигне до криза, насекомите въвеждат механизми за управление, които се включват автоматично при определени промени в околната действителност. Така те реагират по-бързо и по-ефективно. Eкатерина Попова КАПИТАЛ КАРИЕРИ

Няма провали, има страх от такива

Страхът от допускането на грешки е вграден в много от нас от най-ранна детска възраст и с най-различни последствия. Ако се страхувате от провал когато правите остър завой при висока скорост и хлъзгава настилка и този страх ви принуждава да намалите скоростта си -това по-скоро е благословия. Но вероятно, много по-малко ресурсно, е чувството на страх от провал да сключите договор/да си намерите работа/да си уредите среща с човек, който харесвате и което чувство може да ви „предпази” от тяхното постигане завинаги. (Казвам „вероятно”, защото понякога е по-добре наистина да не получиш договора/работата/срещата отколкото ако си го направил.)Ако страхът от провал е съпроводен обаче от равностойно здравословно желание да действате и да се справите с предизвикателствата пред вас, способността да преосмислите този страх е определяща и много важна.НЛП (Невро-Лингвистично Прормиране) ни окуражава да виждаме грешките като възможности, от които се учим – точно както сме постъпвали когато сме били деца и сме правили първите си стъпки докато сме прохождали. Базирано на процес, разработен от Робърт Дилтс, следващото упражнение е много успешен метод да преосмислим и прерамкираме нашите грешки и да се поучим от тях (не се препоръчва за случаи като травми и фобии, които могат да доведат до много болезнени спомени и за които се изисква различен подход).
Как да се учим от грешките (упражнение)

Първа част
1.Помислете за минало събитие от вашия живот, в което нещата не са се развили по начина, по който сте се надявали. Споменът за това може да доведе до някои некомфортни усещания, но въпреки това останете в състояние на отворено любопитство и желание за учене, така че да можете да работите с този спомен сега.2. След като сте си спомнили добре това събитие, представете си, че го виждате пред себе си, като че ли го гледате на екран, като страничен наблюдател (дисасоциирано). Пуснете случката няколко пъти на екрана и наблюдавайте самия себе си на екрана, както и ако има други хора, въвлечени в събитието. Забележете какво правите вие, какво правят другите и какво се случва; забележете кои аспекти са под ваш контрол и кои не са.3. Идентифицирайте какво точно се опитвате да постигнете в този епизод; възможно е да имате повече от една цел.4. Следващата стъпка е да обърнете внимание на това, което научихте от този епизод. Бъдете отворен към възможността да научите много неща. Като продължавате да пускате отново епизода на екрана, обърнете внимание на това как действате, говорите, мислите по време на случката; забележете как реагирате по време на случката като обхващате всички действия; обърнете внимание на всички допускания, които правите и които стоят зад вашите действия.5. Сега определете как бихте искали да се развие епизода. Какво би трябвало да бъде различно, за да се развие по начина, по който искате? Като вземете предвид ползите, които сте извлекли от направените размишления след случката представете си различни начини, по които бихте действали и които биха довели до различни резултати. Експериментирайте с различни възможности на екрана пред вас, за да достигнете до някои варианти, които биха могли да допринесат за рзултата, който се опитвате да постигнете. Тук може да бъдете изобретателен колкото пожелаете! Представете си, че се консултирате с мъдър ментор за предложения, които да изпробвате и експериментирайте с различни възможности, които надхвърлят вашите обичайни граници и които считате за нормални.6. Когато откриете, че някоя от тях работи наистина добре и с която сте щастливи, пуснете я отново на екрана, гледайки как случката се развива по различен начин.7. А сега си представете, че може да влезете във филма, така че да бъдете вътре в него – като участник (асоциирано). Стартирайте сцената отново, този път участвайки в нея, така че да не гледате повече като наблюдател, а действително да я изживеете. Като приключите, накрая на сцената – опразнете екрана.8. След опразването на екрана, пуснете отново желаната сцена отново с вас като участник вътре в нея, преживявайки я отново. Пуснете я няколко пъти като всеки път я пускате по-бързо и по-бързо.9.Осмислете всичко това внимателно колкото време ви е необходимо и вземете с вас всички знания, които получихте, а след това оставeте екрана постепенно да изчезне.

Втора част
1.След като сте си починали след усвояване на знанията, спомнете си друга ситуация, която е преминала благоприятно за вас, нещо, което ви е приятно да си спомняте и което ви прави щастливи.2. Преживейте отново случката асоциирано, така че да сте вътре в сцената, гледайки през вашите собствени очи, изпитвайки и наслаждавайки се на тези приятни чувства отново.3.Забележете какво точно правите. Кое допринася за събитието да се развие добре? Какви действия извършвате? Как се чувствате? Каква дума или фраза ви идва наум да оприличите или да опишете това преживяване?4. Спомнете си други подобни радостни ситуации от вашето минало. Забележете какво общо имат те, като се фокусирате върху това какво правите и как се чувствате.5. Помислете какво може да научите от тези събития, което може да приложите сега и в бъдеще. Представете си самите вас в бъдещето, носейки тези знания, наслаждавайки се на тези въображаеми бъдещи ситуаци и предизвикателства, които ви очакват и в които вие действате, мислите, чувствате и преживявате съобразно тези знания.Отделете известно време след завършването на упражнението за осмисляне на последиците от това, което научихте. Вероятно ще забележите колко бързо упражнението ви окуражи да се придвижите от това, което считахте за некомфортно събитие – спомняйки си грешките, които бяхте правили – към едно отпускащо и радостно преживяване.НЛП упражненията са обикновено харесвани не само, защото така е по-забавно, но защото по този начин е по-лесно да се учи – когато се намирате в комфортно състояние, щастлив и желаещ да експериментира. Трудно е да се функционира добре в среда на страх, нападки и постоянна отбрана.Помислете как това, което открихте с помощта на упражнението, може да промени начина, по който си поставяте цели – може би ще откриете, че желаете да надскочите обичайните граници, които си поставяте като се прицелите по-високо или като изследвате нови територии.

Материалът представлява част от статия в сп. Rapport Summer 2010
Posted in http://www.thenlpcoach.net/